Първи свободен час

Историята на така любимата на много хора напитка започва още през 1886 г., когато любопитството на фармацевта в Атланта, д-р Джон С. Пембъртън, го кара да създаде отличителния вкус на безалкохолна напитка, която е газирана. Той създава ароматизиран сироп, който занася в кварталната си аптека и там смесва с газирана вода. Всеки, който опита смята, че вкуса е чудесен. Партньорът и счетоводителят на д-р Пембъртън, Франк М. Робинсън, се заимства с назоваването на напитката "Кока-Кола", както и с проектирането на марката, която е все още използвана днес.

Първите чаши на Кока кола са се продавали за 5 цента. През първата година, когато е създадена напитката, продажбите са достигали до 9 бутилки на ден, а в момента ежедневните порции напитки от Кока-Кола се оценяват на 1,9 милиарда в световен мащаб.

Преди смъртта си през 1888 г., само две години след създаването на това, което е трябвало да се превърне в най-предпочитана и употребявана газирана напитка в Света, д-р Пембъртън продава част от бизнеса си на различни партии, като по- голямата част взима бизнесмен от Атланта на име А. Кандлер. Под ръководството на господин Кандлер, напитката започва да се разпространява и извън Атланта. През 1894 г., впечатлен от нарастващото търсене на Coca-Cola и желанието за преносимост на напитката, Джоузеф Бидеханар инсталира бутилиращи машини и се превръща в първият, който пуска кока-кола в бутилки. Широкомащабното бутилиране става възможно само пет години по-късно, когато през 1899 г. трима предприемчиви бизнесмени в Чатанога, Тенеси си осигуряват изключителни права за бутилиране и продажба на Кока-Кола.

Сред най-големите предизвикателства на най-ранните бутилиращи предприятия са били имитациите на напитката от страна на конкурентите. Така бутилиращите се съгласяват, че уникалната напитка има нужда и от уникална опаковка. През 1916 година се създава така специфичния дизайн, познат и до днес. Контурираната бутилка "Кока-Кола" бе запазена марка през 1977 г. През годините бутилката "Кока-Кола" е вдъхновение за творци по целия свят.

Първите маркетингови трикове в историята на Кока кола са били осъществени чрез купони за безплатна дегустация на напитката.


В продължение на повече от 125 години Кока-Кола освежава света. Това е забележителната история за еволюцията на емблематичната марка и фирмата, която носи името ѝ. От създаването си до ден днешен, Кока Кола е катализатор за социално взаимодействие и вдъхновяващи иновации.
Американската марка се разпознава в цял свят и се продава в над 200 държави. Колкото и добре позната да е и у нас, ето няколко интересни факта за любимата напитка:

57 милиарда дози напитки се изпиват всеки ден по света ( различни от водата). Малко над 3% от това число или около 2 милиарда са напитки, лицензирани и произвеждани от марката Кока- кола. Това е най- широко разпространения продукт на планетата.

В света има само две страни, където Coca-Cola не се продава: Куба и Северна Корея.

Coca-Cola правят толкова много напитки в световен мащаб, че ако пиете само по една на ден от тях, ще Ви отнеме около девет години, за да ги опитате всичките. Coca-Cola има продуктово портфолио от повече от 3 500 напитки (и 500 марки), включително сосове, енергийни напитки и соеви напитки.

Ако наредим всички бутилки с Кока-Кола, които някога са произвеждани, то те ще достигнат Луната и ще се върнат обратно над 2000 пъти.

Кока-Кола притежава огромни 20 марки, всяка от които генерира повече от 1 милиард долара продажби годишно.

Марката Coca-Cola струва около 83,8 млрд. долара.

Coca-Cola твърди, че името й е втората най-разбираема дума в света, след "ОК".

Мексиканците употребяват Кока-Кола най-много от всички нации по света. Един мексиканец изпива средно 745 коли годишно. За сравнения, средно американеца изпива по 401 броя от напитката годишно.

През 1985 г. Кока-Кола стана първата безалкохолна напитка, която отива в космоса.

Счита се, че най-подходящата температура за напитката е от 2 до 4 градуса по Целзий.

Приходите на Coca-Cola от 35,1 млрд. долара годишно я правят 84-ата най-голяма икономика в света, точно преди Коста Рика.

Червено-бялото лого на Кока-Кола се разпознава от 94% от населението на света.

Кока-Кола харчи повече средства за реклама, отколкото Microsoft и Apple заедно.

Китайците, които искат да покажат своето богатство, често пият скъпи червени вина, смесени с Кока-Кола и Спрайт, за да направят вкуса им по-приятен.

Напитката Фанта е изобретена в нацистка Германия поради трудностите, пред които е изправена фирмата при вноса на сироп от Кока Кола по време на войната.

Кока-Кола първоначално е белязана от изобретателя като лек от различни заболявания, включително главоболие и импотентност .
Кока-кола е най-старият спонсор на олимпийските игри. (Компанията започва спонсорството на Олимпийските игри от 1928 г.).

Повече от 8000 чаши Кока-Кола се консумират всяка секунда на тази планета.

Ако можете да излеете всички продукти на Coca-Cola, произведени някога в плувен басейн, ще ви е необходим резервоар с дължина около 30 километра, ширина 15 километра и дълбочина 200 метра; Около половин милиард души могат да плуват там.

Ако успеете да направите верига от всички бутилки на Coca-Cola, които някога са били консумирани от началото на марката, тази верига може да обиколи около 4000 пъти орбитата на Земята.

Една класическа чаша Кока кола на човек съдържа 39 грама захар, което означава, че средният американец консумира около 5 килограма захар годишно само от пиене на кока .



Кока Кола и България

В средата на 60-те години на ХХ век в Източна Европа Кока-Кола е напитка, обвита в тайнственост и митове. Историята на „Кока-Кола” за България обаче е много интересна. До този момент у нас, както и във всички държави от социалистическия лагер „продуктът на капитализма“ е представян от пропагандата като силно алкохолно питие, а вестниците ни пишат, че американските войници във Виетнам се търкалят пияни гушнали бутилки „Кока-Кола“.

През 1965 година обаче нещата малко се променят и най- накрая пътят на напитката е отворен и към България. Това става възможно благодарение на затоплянето на политическия климат у нас след Априлския пленум от 1956 г. и приетата в средата на 60-те Програма за икономическа реформа.

Най-голям принос за това Кока Кола да започне да се внася и у нас има Тончо Михайлов. Той е бил технолог в в поделението за безалкохолни напитки на българското предприятие „Тексим”. През 1963 година Тончо Михайлов започва работа в легендарния „Тексим“. Предприятието пуска на пазара оранжадата „Тексим”, чието производство се извършва на поточна линия. Машините , с които се работи се внасят от Франция. И така от София командироват Тончо Михайлов във Франция, на специализация в Париж, за да се запознае с работата и функционирането на машините. Изпращането му не е толкова лесно, защото ДС гледа на Михайлов като на „обект с буржоазно минало“. Всесилният тогава Георги Найденов обаче гарантира за него и му издават необходимия паспорт. Все пак вечерта преди тръгването го посещава офицер от ДС, който го инструктира как да се държи там.

И там започва взаимната история на Кока Кола и България. Михайлов си поръчва Fanta, по време на вечерята си в местно бистро и напитката страшно много му харесала. Той се поинтересувал малко повече и помолил да го свържат с фирмата, която я произвежда. Така той попада в местния клон на „Кока-Кола“. Кой да знае тогава, че и „Фанта“ е неин продукт.


В завода Тончо Михайлов се запознава с представителя на „Кока-Кола“ за Франция Александър Макински – руски княз, чието семейство емигрирало в Париж още през 1917 г. Двамата мъже много бързо се сприятеляват и князът сам предложил да посети България и да задвижи производството на Кока Кола там. След като Михайлов дава своето позволение и се свързват с посолството, Тончо сам се осъзнава, че е направил гаф, понеже няма правомощия да кани дори и обикновени работници.

Връщайки се в България, Михайлов е длъжен да даде подробен доклад за престоя си в Париж, в който обаче „забравя” да напише за уговорката с Макински, надявайки се, че цялата тази работа ще се размине. Не след дълго, обаче, от Париж се свързват с нашия завод и представителите на голямата американска компания искат да дойдат на посещение у нас. Тогава вече Михайлов признава пред шефа си Найденов, като му обяснява, че това е голям шанс за страната и за завода ни. Найденов се съгласява и урежда среща с Тодор Живков. Без да е пробвал дори глътна от напитката, Живков разрешава производството ѝ. Всички други ръководители на партията и държавата, разбира се, го подкрепят, без въобще да знаят за каква напитка става дума. Не след дълго тук пристигат представителите на „Кока-Кола“. Българите и западните им колеги започват работа по изготвянето на договора.
Договорът за внос на концентрата на Кока кола е сключен на 1 август 1965 г., а в края на същата година на пазара вече се появяват и първите бутилки. От Италия подаряват един милион празни бутилки. После сами започваме да произвеждаме бутилки в Трявна и в Пловдив. Капацитетът на производствената линия е 36 000 бутилки на час. Но в началото кока-кола се прави само един-два дни в седмицата. През останалото време се бутилира оранжада.

Със сключването на договора с „Кока Кола” България изпреварва всички страни от социалистическия лагер. Югославия остава с една- две години след нас, а Гърция дори цели 8 години по- късно започва да произвежда напитката. В още едно отношение родината ни се оказва пионер – тя е държавата, заради която за първи път в света запазената марка на „Кока-Кола“ се появява на азбука, различна от латиницата – кирилица. САЩ ни подарява лого , което да бъде на етикетите на бутилките и то е на кирилица. По времето на Социализма, само у нас името на марката е с различни букви.


И така в края на 1965 година започва производството. Първата фабрика за бутилиране у нас е в София, но не след дълго отварят врати още две- във Варна и в Пловдив. Дейността на Кока Кола у нас се е управлява от Франческо Кози, който е бил впечатлен от производствените процеси.

След едно официално посещение в Москва през 1969 г. Тодор Живков се връща и закрива „Тексим“, а собственика Георги Найденов е осъден на затвор в престъпления по служба. Производството на Кока Кола преминава към държавни предприятия и това се отразява негативно. Търсенето става все по-голямо, а производството остава все същото. Така „Кока-Кола“ се превръща в дефицитен продукт за българите. Тъй като България няма достатъчно валута да закупува концентрата, американците предлагат едно по- нестандартно решение, само и само да останат на пазара- бартер. В замяна на напитката страната ни започва да изнася ягодово сладко от пазарджишко и доматен концентрат и така до края на комунистическото управление в страната.

А чудите ли се защо в момента етикетите на бутилките на Кока Кола не са кирилица? През 1991 година компанията „Хеленик ботълинг” спечелва правото да бутилира и да прави дистрибуция на Кока Кола на нашата територия и тогава отпада и надписа на Кирилица.

Ето така една от най-предпочитаните напитки навлиза и на българския пазар и продължава да се търси с голям интерес и до ден днешен.

Употребата на кока кола е доста разнообразна. Кока колата е предпочитана съставка за много коктейли, кафета и дори сладолед. Един от най- предпочитани коктейли през летния сезон е Куба Либре. Той се състои от 50мл бял ром, сок от лайм и кока кола. Лесен, бърз и много освежаващ. Класиката е уиски с кока кола, като много хора го обичат смесено и с много лед.


Друг много популярен коктейл, дошъл от родината на Кока Кола е "Long Island Ice Tea". Името му идва от там, че той прилича на обикновен студен чай, тъй като в дните на забраната в САЩ (1920- 1933 год.) се продава в баровете, маскиран, като безалкохолна напитка. Съставките му са водка, джин, бял ром и текила по 15мл, захарен сироп, сок от лимон лед и Кока Кола. Наздраве!

А за любителите на по-екзотичните вкусове, предложението е „Коко Кола”. Това е напитка с преобладаващ кокосов вкус и се състои от Малибу ( кокосов алкохол), Кока кола, лимон и лед.
Кока кола е подходяща и за безалкохолни коктейли, особено подходящи за горещите дни на плажа. И все пак, както и да обичаме тази напитка, не можем да отречем че тя присъства в ежедневието на повечето хора.




Супермаг

Любопитната история на газираните напитки