Назад
Първи свободен час
Подбрано от България - любопитно
Кое е първото нещо, което ни изниква в съзнанието , когато кажем „България“? Нашата страна е с богата култура, фолклор, обредни ритуали, традиционни умения и вкусна кухня, които са резултат от нейното географско положение и различните култури, преплели се през вековете по тези земи. Имаме стотици поводи за гордост и отличителни само за нас неща.
Българската кухня
Със създаването на българската държава се поставя началото на сливането на кухните на траки, славяни и прабългари и изграждането на националната кухня, която с годините се затвърждава и която познаваме и днес. Всяка етническа група се включва със свои кулинарни традиции.
Хранителните традиции са се формирали под действието на фактори, като географско положение, обществено-икономическо развитие, религия, селско стопанство, сезонност, съоръжения и т.н.
Археологическите данни сочат, че основните съставки на древната кухня по нашите земи са били традиционните за района зеленчуци – зеле, морков, цвекло, ряпа, лук, чесън; различните видове месо – овче, козе, свинско, говеждо, птиче, дивеч; зърнените храни – просо, овес, ечемик, ръж, пшеница; както и бобовите растения – бакла, леща, грах.
След това (16-17 век) започват да се появяват и продукти от Америка- фасулът, пиперът, доматът, картофът, царевицата, слънчогледът пуешкото месо и т.н. От изток на свой ред се появява оризът, патладжанът, специфичните подправки и съставки, като чер пипер, джинджифил, риган, канела и т.н. А след Освобождението , в българската кухня се усеща и влиянието на Европа.
В средата на XIX и началото на XX век
средностатистическият българин е непретенциозен по отношение на това какво се слага на трапезата му. Тя се е състояла обикновено от едни и същи продукти според сезона. Самата храна както в селата, така и в градовете се е набавяла от собственото производство на домакинството – от полето или градината в двора. Традиционните български гозби като чорби, яхнии, пълнени зеленчуци са присъствали ежедневно на масата. По време на жътва, когато целият ден е преминавал в работа на полето, са се хранели само с хляб и лук, а ако не е имало пости – и сирене.
Днес българската кухня може да се похвали с голямо разнообразие от съставки. Още от XIX век най- важното хранене на българина е била вечерята. Така наречената похапка ( закуска) и обядът не са имали толкова важно значение – обикновено мъжете, отивайки да работят и децата, тръгвайки на училище, са носели храна със себе си за тези две хранения. В селските семейства денят започвал рано и завършвал късно вечер, като обикновено продължителността му е била около 14 часа. Ето защо вечерята е имала по- особено значение. Тя се е считала за ритуал, когато всички са около масата, възрастни, млади и деца. За вечеря е било недопустимо да се закъснее или отсъства, като са се правели изключения само за тежко болни или за тези, които са на път. Вечеряло се е винаги у дома. Самата вечеря започвала, когато се прибере главата на семейството. Всички се хранят заедно. Символиката, която тази българска традиция повелява е, че всяко поколение в една къща носи определен символ в себе си – всеки има какво да научи от другия, независимо дали е по-млад или по-стар. И това се е случвало по време на вечеря.
У нас хлябът винаги е присъствал на масата. Той е светиня и символ на нашата кухня. Има дори поговорка, която гласи „Не си по- голям от хляба“, т.е. хлябът е символ на нещо свято и непокорно – затова трябва да се уважава и цени. Още от тогава се е консумирал в съчетание с всякакви други храни. Освен, че не сяда на трапезата без хляб, българинът приготвя погачи и пити за празник, дори гостите си посреща с хляб и сол/мед.
Друго традиционно за нас българите, когато говорим за маса е така нареченото „течно злато“. Няма как в „Подбрано от България“ да не споменем любимата напитка на почти всеки българин - виното. Тази напитка заема особено важно място на българската трапеза. Уинстън Чърчил си е поръчвал ежегодно по 500 литра българско вино, ценено с вкусовите си качества по цял свят. Вино по българските земи се е произвеждало още преди повече от 5000 години. Днес според географското разположение на различните райони, в които се отглеждат лозя, можем да се гордеем с някои типично български сортове като: „Гъмза“, „Червен мискет“, „Широка мелнишка лоза“, „Рубин“, „Мавруд“, „Памид“ и „Димят“.
И по реда на традиционните за нас храни, след да не пропуснем киселото мляко, което ни прославя по цял свят. Вкусовите му и лечебни качества стават известни на всички и множество чужди народи започват да си оспорват заслугите за неговия произход.
Български традиционни ритуали
Нематериалното ни наследство е наистина впечатляващо. България е богата на традиции и обичаи, които са толкова шарени, интересни и различни, че няма как да останем безучастни към тях.
Лазаруването е един от нашите най- скъпи ритуали. Изпълнява се на Лазаровден. Обредността му е насочена изцяло към преминаването на участниците в ритуала към друг (нов) социален статус – женитба. На Лазаровден девойките пеят и танцуват, а публиката им дарява бели яйца и брашно. Даровете се събират в предварително определена за целта къща, където до късно през нощта девойките месят обредните хлябове. Според българските народни схващания и представи момите, които не са играли лазарки, най-лесно могат да бъдат залюбени и грабнати от змей.
Нестинарството е друг древен български обичай, с който впечатляваме цял свят. Хората танцуват боси върху жарава, като според обичая това се случва Това е древен обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени). Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа – Българи. Нестинарството е вторият български обичай включен в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
Друг много скъп обичай, който пазим и спазваме и до днес е взимането на прошка на Сирни заговезни. През деня на „Сирната неделя“, младите искат прошка от своите по-възрастни роднини. Младоженците ходят на гости на кумовете и своите родители, братя, сестри и побратими. „Прощавай!“ казват младите, когато се наведат да целунат ръка, а „Господ да прощава, простен да си!“ отговарят възрастните. Вечерта цялото семейство се нарежда около трапезата, на която са подредени ястия от риба, баницасъс сирене, яйца и мляко и неизменната бяла халва. Най-малките с нетърпение очакват да дойде време за традиционното „хамкане“, „ламкане“ или „люскане“ на халва, парче сирене или варено яйце.
Традиционни български продукти
Освен с невероятните обичаи и вкусни гозби, България може да се похвали с още автентични за нас продукти.
Розовото масло и розовата вода са на първо място в списъка. България е едно от малкото места в света, които са облагодетелствани с перфектни условия за отглеждане на маслодайна роза. Още от 16 век в днешната „Долина на розите“ започва развитието на производството на розово масло, като през 19 век България почти монополизира световното снабдяване с този продукт.
Бозата е едно от нещата, което впечатлява чуждестранните ни гости. Макар, че на повечето се харесва, все пак има голям процент чужденци, които я намират за неприятна на вкус.
Лютеницата е много, много любим традиционен български продукт. Приготвянето ѝ е едва ли не ритуал. Всеки имал късмета да има баба и дядо на село знае аромата и вълнението покрай съда с горещата лютеница. Дворовете на къщите се изпълват с всевъзможни съдове и празни буркани, където отлежават изпечени чушки и патладжани. А какво по- българко от филия хляб, намазана с още горещата лютеница.
Оказва се, че мекиците са също една от причините чужденците да посетят нашата страна. Всеки ги приготвя, така както са го научили неговите майка и баба. В Силистра тестото за мекици се приготвя със сода за хляб и кисело мляко и се оставя да отлежи 30 минути, докато втаса. В Старозагорско (с.Пъстрен) се правят с кисело мляко, а за набухвател се ползва мая. В Айтос също ползват мая, но там вместо с кисело мекичките се правят с прясно мляко. На някой места в България, тайната на вкусните мекици са няколко капки оцет. Дори имаме празник на мекицата. Провежда се всяка година в с. Буховци, Търговищко, на Кръстовден. Там се правят всякакви видове мекици, с всякакви пълнежи и под всякаква форма. Така че, ако имате път към Североизточна България около Кръстовден, не се замисляйте къде да закусвате.
Ракията, макар не изцяло и на 100% българско произведение е неизменна част от нашето си. Най-впечатляващото за чужденците е, че времето за питието е .. по всяко време. Нашите дядовци я наричат „огнена вода“ и често историите им разказват, че денят им е започвал с 20 грама ракия, за да им се сгрее стомаха. Най-общо се приема, че ракията започва да се произвежда по нашите земи по време на Възраждането. През лятото българите я пият изстудена, а през зимата греяна , а понякога и подсладена.
Сиренето е класически, български продукт, който присъства на масата на всяко българско семейство. Сиренето е подходяща добавка буквално към всяко ястие. Независимо дали за закуска, обяд или вечеря, сиренето е неизменна част от храната ни. Бяло саламурено сирене е типичен наш продукт, разпространен в държавите на Балканския полуостров, бившите съветски републики, Турция, Гърция, Арабския свят, а също и в Мексико. Приготвя се от краве, овче или козе мляко, което се заквасва и впоследствие съхранява в саламура. Бялото саламурено сирене е леко ронливо, с масленост около 40 – 50% в сухото вещество.
И едва ли има българин, който не трепва с умиление, когато се сети за традиционните български ястия. Българските ястия са прочути навсякъде със своето разнообразие от продукти и подправки. Българските домакини влагат цялото си сърце в това, което готвят, и резултатът е едно истинско кулинарно вълшебство. Трудно е да се разграничат най- вкусните сред всички многобройни ястия, но все пак топ 10 са тези:
1. Баница
Едва ли има чужденец посетил страната ни и не опитал баница. Тя е един от символите на българската кухня. Разновидностите на баницата са толкова много, че едва ли има българин, който е опитвал абсолютно всички видове. Точена, теглена, вита, наложена, солена или сладка.. всичко зависи от начина на приготвяне и продуктите. Относно плънката също има огромно разнообразие. Има къпана баница, млечна и дори мързелива.
2. Пълнени чушки
Могат да се приготвят по няколко начина, с голямо разнообразие от плънки и съставки. Както и да се приготвят обаче, пълнените чушки си остават едно от най-любимите ястия на българи и гости на страната.
3. Боб
Бобът е много типично ястие за балканските народи. Особено в България, все към него ни тегли, защото знаем, че това е една добре изпитана комбинация от много подправки и майсторлък.
4. Шопска салата
Шопската салата без съмнение е едно от нещата, с които сме прочути по цял свят. Туристите и гостите на страната ни направо се влюбват в шопската салата и обожават комбинацията от домати, краставици, сирене и малко лук. Особено през лятото, когато зеленчуците са натурални и много вкусни, а ракията е студена.
5. Таратор
Някой от чужденците не могат да възприемат тази студена, лятна, българска супа. Но всъщност тя е едно спасение за летните жеги, което засища и освежава.
6. Сарми
Макар да не са типични само за България, сармите са много тачени у нас. Лятото предпочитаме лозови сърми, а зимата зелеви с листа от кисело зеле. Плънките отново могат да бъдат разнообразни, но традиционно у нас сармите се приготвят почти винаги е с месо – свинска или смесена (свинска и телешка) кайма, или кълцано месо, задушен лук, ориз и подпправки.
7. Гювече
Лесно, бързо и вкусно, гювечето е уникално ястие в българската кухня. Има различни вариации и рецепти за приготвяне. От комбинации с картофи и месо, през различни зеленчуци, до сирене, домат и чукнато яйце отгоре. Вкусът е запомнящ се, защото на пръв поглед някои от съставките изглеждат като странна комбинация, но всъщност се оказва, че си пасват доста добре. Нашата любима рецепта за гювече е традиционното българско гювече – домати, червена чушка, сирене, кашкавал и яйце. Ако сте привърженик на месото, то луканката ще му пасне чудесно. Българското гювече е впечатляващо не само заради вкусовите си качества, но и заради съда, в който се сервира. Керамичните съдове, в които се приготвя и сервира също са част от чара на това ястие.
8. Погача
Залък от току-що изпечена пита, поднесен с малко масло или сирене, е по-вкусен и от най-изисканите ястия и е типично българско да посрещаме гостите си с домашна погача със сол и мед. Погачата е част от много празненства и важни събития, така че е задължително от всеки чужденец посетил страната ни да я опита.
СуперМаг
Българската кухня
Със създаването на българската държава се поставя началото на сливането на кухните на траки, славяни и прабългари и изграждането на националната кухня, която с годините се затвърждава и която познаваме и днес. Всяка етническа група се включва със свои кулинарни традиции.
Хранителните традиции са се формирали под действието на фактори, като географско положение, обществено-икономическо развитие, религия, селско стопанство, сезонност, съоръжения и т.н.
Археологическите данни сочат, че основните съставки на древната кухня по нашите земи са били традиционните за района зеленчуци – зеле, морков, цвекло, ряпа, лук, чесън; различните видове месо – овче, козе, свинско, говеждо, птиче, дивеч; зърнените храни – просо, овес, ечемик, ръж, пшеница; както и бобовите растения – бакла, леща, грах.
След това (16-17 век) започват да се появяват и продукти от Америка- фасулът, пиперът, доматът, картофът, царевицата, слънчогледът пуешкото месо и т.н. От изток на свой ред се появява оризът, патладжанът, специфичните подправки и съставки, като чер пипер, джинджифил, риган, канела и т.н. А след Освобождението , в българската кухня се усеща и влиянието на Европа.
В средата на XIX и началото на XX век
средностатистическият българин е непретенциозен по отношение на това какво се слага на трапезата му. Тя се е състояла обикновено от едни и същи продукти според сезона. Самата храна както в селата, така и в градовете се е набавяла от собственото производство на домакинството – от полето или градината в двора. Традиционните български гозби като чорби, яхнии, пълнени зеленчуци са присъствали ежедневно на масата. По време на жътва, когато целият ден е преминавал в работа на полето, са се хранели само с хляб и лук, а ако не е имало пости – и сирене.
Днес българската кухня може да се похвали с голямо разнообразие от съставки. Още от XIX век най- важното хранене на българина е била вечерята. Така наречената похапка ( закуска) и обядът не са имали толкова важно значение – обикновено мъжете, отивайки да работят и децата, тръгвайки на училище, са носели храна със себе си за тези две хранения. В селските семейства денят започвал рано и завършвал късно вечер, като обикновено продължителността му е била около 14 часа. Ето защо вечерята е имала по- особено значение. Тя се е считала за ритуал, когато всички са около масата, възрастни, млади и деца. За вечеря е било недопустимо да се закъснее или отсъства, като са се правели изключения само за тежко болни или за тези, които са на път. Вечеряло се е винаги у дома. Самата вечеря започвала, когато се прибере главата на семейството. Всички се хранят заедно. Символиката, която тази българска традиция повелява е, че всяко поколение в една къща носи определен символ в себе си – всеки има какво да научи от другия, независимо дали е по-млад или по-стар. И това се е случвало по време на вечеря.
У нас хлябът винаги е присъствал на масата. Той е светиня и символ на нашата кухня. Има дори поговорка, която гласи „Не си по- голям от хляба“, т.е. хлябът е символ на нещо свято и непокорно – затова трябва да се уважава и цени. Още от тогава се е консумирал в съчетание с всякакви други храни. Освен, че не сяда на трапезата без хляб, българинът приготвя погачи и пити за празник, дори гостите си посреща с хляб и сол/мед.
Друго традиционно за нас българите, когато говорим за маса е така нареченото „течно злато“. Няма как в „Подбрано от България“ да не споменем любимата напитка на почти всеки българин - виното. Тази напитка заема особено важно място на българската трапеза. Уинстън Чърчил си е поръчвал ежегодно по 500 литра българско вино, ценено с вкусовите си качества по цял свят. Вино по българските земи се е произвеждало още преди повече от 5000 години. Днес според географското разположение на различните райони, в които се отглеждат лозя, можем да се гордеем с някои типично български сортове като: „Гъмза“, „Червен мискет“, „Широка мелнишка лоза“, „Рубин“, „Мавруд“, „Памид“ и „Димят“.
И по реда на традиционните за нас храни, след да не пропуснем киселото мляко, което ни прославя по цял свят. Вкусовите му и лечебни качества стават известни на всички и множество чужди народи започват да си оспорват заслугите за неговия произход.
Български традиционни ритуали
Нематериалното ни наследство е наистина впечатляващо. България е богата на традиции и обичаи, които са толкова шарени, интересни и различни, че няма как да останем безучастни към тях.
Лазаруването е един от нашите най- скъпи ритуали. Изпълнява се на Лазаровден. Обредността му е насочена изцяло към преминаването на участниците в ритуала към друг (нов) социален статус – женитба. На Лазаровден девойките пеят и танцуват, а публиката им дарява бели яйца и брашно. Даровете се събират в предварително определена за целта къща, където до късно през нощта девойките месят обредните хлябове. Според българските народни схващания и представи момите, които не са играли лазарки, най-лесно могат да бъдат залюбени и грабнати от змей.
Нестинарството е друг древен български обичай, с който впечатляваме цял свят. Хората танцуват боси върху жарава, като според обичая това се случва Това е древен обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени). Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа – Българи. Нестинарството е вторият български обичай включен в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
Друг много скъп обичай, който пазим и спазваме и до днес е взимането на прошка на Сирни заговезни. През деня на „Сирната неделя“, младите искат прошка от своите по-възрастни роднини. Младоженците ходят на гости на кумовете и своите родители, братя, сестри и побратими. „Прощавай!“ казват младите, когато се наведат да целунат ръка, а „Господ да прощава, простен да си!“ отговарят възрастните. Вечерта цялото семейство се нарежда около трапезата, на която са подредени ястия от риба, баницасъс сирене, яйца и мляко и неизменната бяла халва. Най-малките с нетърпение очакват да дойде време за традиционното „хамкане“, „ламкане“ или „люскане“ на халва, парче сирене или варено яйце.
Традиционни български продукти
Освен с невероятните обичаи и вкусни гозби, България може да се похвали с още автентични за нас продукти.
Розовото масло и розовата вода са на първо място в списъка. България е едно от малкото места в света, които са облагодетелствани с перфектни условия за отглеждане на маслодайна роза. Още от 16 век в днешната „Долина на розите“ започва развитието на производството на розово масло, като през 19 век България почти монополизира световното снабдяване с този продукт.
Бозата е едно от нещата, което впечатлява чуждестранните ни гости. Макар, че на повечето се харесва, все пак има голям процент чужденци, които я намират за неприятна на вкус.
Лютеницата е много, много любим традиционен български продукт. Приготвянето ѝ е едва ли не ритуал. Всеки имал късмета да има баба и дядо на село знае аромата и вълнението покрай съда с горещата лютеница. Дворовете на къщите се изпълват с всевъзможни съдове и празни буркани, където отлежават изпечени чушки и патладжани. А какво по- българко от филия хляб, намазана с още горещата лютеница.
Оказва се, че мекиците са също една от причините чужденците да посетят нашата страна. Всеки ги приготвя, така както са го научили неговите майка и баба. В Силистра тестото за мекици се приготвя със сода за хляб и кисело мляко и се оставя да отлежи 30 минути, докато втаса. В Старозагорско (с.Пъстрен) се правят с кисело мляко, а за набухвател се ползва мая. В Айтос също ползват мая, но там вместо с кисело мекичките се правят с прясно мляко. На някой места в България, тайната на вкусните мекици са няколко капки оцет. Дори имаме празник на мекицата. Провежда се всяка година в с. Буховци, Търговищко, на Кръстовден. Там се правят всякакви видове мекици, с всякакви пълнежи и под всякаква форма. Така че, ако имате път към Североизточна България около Кръстовден, не се замисляйте къде да закусвате.
Ракията, макар не изцяло и на 100% българско произведение е неизменна част от нашето си. Най-впечатляващото за чужденците е, че времето за питието е .. по всяко време. Нашите дядовци я наричат „огнена вода“ и често историите им разказват, че денят им е започвал с 20 грама ракия, за да им се сгрее стомаха. Най-общо се приема, че ракията започва да се произвежда по нашите земи по време на Възраждането. През лятото българите я пият изстудена, а през зимата греяна , а понякога и подсладена.
Сиренето е класически, български продукт, който присъства на масата на всяко българско семейство. Сиренето е подходяща добавка буквално към всяко ястие. Независимо дали за закуска, обяд или вечеря, сиренето е неизменна част от храната ни. Бяло саламурено сирене е типичен наш продукт, разпространен в държавите на Балканския полуостров, бившите съветски републики, Турция, Гърция, Арабския свят, а също и в Мексико. Приготвя се от краве, овче или козе мляко, което се заквасва и впоследствие съхранява в саламура. Бялото саламурено сирене е леко ронливо, с масленост около 40 – 50% в сухото вещество.
И едва ли има българин, който не трепва с умиление, когато се сети за традиционните български ястия. Българските ястия са прочути навсякъде със своето разнообразие от продукти и подправки. Българските домакини влагат цялото си сърце в това, което готвят, и резултатът е едно истинско кулинарно вълшебство. Трудно е да се разграничат най- вкусните сред всички многобройни ястия, но все пак топ 10 са тези:
1. Баница
Едва ли има чужденец посетил страната ни и не опитал баница. Тя е един от символите на българската кухня. Разновидностите на баницата са толкова много, че едва ли има българин, който е опитвал абсолютно всички видове. Точена, теглена, вита, наложена, солена или сладка.. всичко зависи от начина на приготвяне и продуктите. Относно плънката също има огромно разнообразие. Има къпана баница, млечна и дори мързелива.
2. Пълнени чушки
Могат да се приготвят по няколко начина, с голямо разнообразие от плънки и съставки. Както и да се приготвят обаче, пълнените чушки си остават едно от най-любимите ястия на българи и гости на страната.
3. Боб
Бобът е много типично ястие за балканските народи. Особено в България, все към него ни тегли, защото знаем, че това е една добре изпитана комбинация от много подправки и майсторлък.
4. Шопска салата
Шопската салата без съмнение е едно от нещата, с които сме прочути по цял свят. Туристите и гостите на страната ни направо се влюбват в шопската салата и обожават комбинацията от домати, краставици, сирене и малко лук. Особено през лятото, когато зеленчуците са натурални и много вкусни, а ракията е студена.
5. Таратор
Някой от чужденците не могат да възприемат тази студена, лятна, българска супа. Но всъщност тя е едно спасение за летните жеги, което засища и освежава.
6. Сарми
Макар да не са типични само за България, сармите са много тачени у нас. Лятото предпочитаме лозови сърми, а зимата зелеви с листа от кисело зеле. Плънките отново могат да бъдат разнообразни, но традиционно у нас сармите се приготвят почти винаги е с месо – свинска или смесена (свинска и телешка) кайма, или кълцано месо, задушен лук, ориз и подпправки.
7. Гювече
Лесно, бързо и вкусно, гювечето е уникално ястие в българската кухня. Има различни вариации и рецепти за приготвяне. От комбинации с картофи и месо, през различни зеленчуци, до сирене, домат и чукнато яйце отгоре. Вкусът е запомнящ се, защото на пръв поглед някои от съставките изглеждат като странна комбинация, но всъщност се оказва, че си пасват доста добре. Нашата любима рецепта за гювече е традиционното българско гювече – домати, червена чушка, сирене, кашкавал и яйце. Ако сте привърженик на месото, то луканката ще му пасне чудесно. Българското гювече е впечатляващо не само заради вкусовите си качества, но и заради съда, в който се сервира. Керамичните съдове, в които се приготвя и сервира също са част от чара на това ястие.
8. Погача
Залък от току-що изпечена пита, поднесен с малко масло или сирене, е по-вкусен и от най-изисканите ястия и е типично българско да посрещаме гостите си с домашна погача със сол и мед. Погачата е част от много празненства и важни събития, така че е задължително от всеки чужденец посетил страната ни да я опита.
 |
СуперМаг
